Arhive categorii: Dus-întors

Simetrie

Симетрия
(Марин Сореску)

Вървях така
Когато две пътеки
Се появиха внезапно пред мен:
Една надясно,
А другата наляво,
По всички правила на симетрията.

Спрях,
Присвих очи,
Изкашлях се
И избрах дясната.
(Точно тази, която не трябваше,
После така се оказа).

Вървях по нея
И след това пред мен се откриха две
Пропасти:
Едната вдясно,
А другата вляво.
Без да премигна
Хвърлих се в лявата,
Която за жалост не беше покрита с пух.
Пълзях нататък
И изведнъж пред мен
Две широки пътеки се отвориха.
„Ще ви покажа аз!” казах си
И пак избрах лявата
На инат.
Грешно, много грешно, дясната уж
Беше правилната пътека.
И на следващия кръстопът
Подарих себе си на
Дясната. Също така
Другата трябваше този път, другата…
А сега храната почти свърши,
Тоягата ми е остаряла
Вече не израстват издънки от нея
За да седя под тяхната сянка
Когато съм в отчаяние.
Костите ми са разядени от камъни.
Те скърцат и се оплакват,
Че винаги съм грешил.

И ето пред мен пак се отварят
Две небеса:
Едно надясно
И едно наляво.

(trad.: M. Bătrânu)

Simetrie
(Marin Sorescu)

Mergeam aşa,
Când deodată în faţa mea,
S-au desfăcut doua drumuri:
Unul la dreapta,
Şi altul la stânga,
După toate regulile simetriei.

Am stat,
Am făcut ochii mici,
Mi-am ţuguiat buzele,
Am tuşit,
Şi-am luat-o pe cel din dreapta
(Exact cel care nu trebuia,
După cum s-a dovedit după aceea).

Am mers pe el cum am mers,
De prisos să mai dau amănunte.
Şi după aceea în faţa mea s-au căscat două
Prăpăstii:
Una la dreapta
Alta la stanga.
M-am aruncat în cea din stânga,
Fără măcar să clipesc, fără măcar să-mi fac vânt,
Grămada cu mine în cea din stânga,
Care, vai, nu era cea căptuşită cu puf!
Târâş, m-am urnit mai departe.
M-am târât ce m-am târât,
Şi deodată în faţa mea
S-au deschis larg două drumuri.
„V-arăt eu vouă !” – mi-am zis –
Şi-am apucat-o tot pe cel din stânga,
În vrăjmăşie.
Greşit, foarte greşit, cel din dreapta era
Adevăratul, adevăratul, marele drum, cică.
Şi la prima răscruce
M-am dăruit cu toata fiinţa
Celui din dreapta. Tot aşa,
Celălalt trebuia acum, celălalt…
Acum merindea îmi e pe sfârşite,
Toiagul din mână mi-a-mbătrânit,
Nu mai dau din el muguri,
Să stau la umbra lor
Când m-apucă disperarea.
Ciolanele mi s-au tocit de pietre,
Scârţâie şi mârâie împotrivă-mi,
C-am ţinut-o tot într-o greşeala…

Şi iată în faţa mea iar se cască
Două ceruri:
Unul în dreapta.
Altul la stânga.

Am zărit lumină…

Зърнах светлина…
(Марин Сореску)

Зърнах светлина на земята
И се родих и аз
За да видя как сте.

Здрави ли сте? Силни ли сте?
Щастливи ли сте?

Благодаря, не ми отговаряйте.
Нямам време за отговори
Едва намирам време за въпроси.

Обаче ми харесва тук.
Топло и хубаво е
И има толкова много светлина, че
Тревата расте.

И ето онова момиче,
То ме гледа със душата си…
Не, скъпа моя, не си прави труда да ме обичаш.

Както и да е, ще пия едно кафе
От твоята ръка.
Харесва ми това, че знаеш да го приготвяш
Горчиво.

(trad.: M. Bătrânu)

Am zărit lumină…
(Marin Sorescu)

Am zărit lumină pe pământ,
Şi m-am născut şi eu
Să văd ce mai faceţi.

Sănătoşi? Voinici?
Cum o mai duceţi cu fericirea?

Mulţumesc, nu-mi răspundeţi.
Nu am timp de răspunsuri,
Abia dacă am timp să pun întrebări.

Dar îmi place aici.
E cald, e frumos,
Şi atâta lumină încât
Creşte iarba.

Iar fata aceea, iată,
Se uită la mine cu sufletul…
Nu, dragă, nu te deranja să mă iubeşti.

O cafea neagră voi servi, totuşi.
Din mâna ta.
Îmi place că tu ştii s-o faci
Amară.

Scară la cer

Стълба към небето
(Марин Сореску)

Една паяжинна нишка
Виси от тавана
Точно над моето легло.

Всеки ден забелязвам
Как нишката слиза все по-надолу.
Мисля, че ми се изпраща
Стълба към небето.

Спуска ми се отгоре.

Дори отслабнах страшно много
И съм станал просто призрак на този, който бях,
Все пак мисля, че плътта ми
Е твърде тежка
За такава чуплива стълба.

– Душо, върви ти напред.
Яваш-яваш!

(trad.: M. Bătrânu)

Scară la cer
(Marin Sorescu)

Un fir de păianjen
Atârnă de tavan.
Exact deasupra patului meu.

În fiecare zi observ
Cum se lasă tot mai jos.
Mi se trimite și
Scara la cer – zic,

Mi se aruncă de sus.

Deși am slăbit îngrozitor de mult
Sunt doar fantoma celui ce am fost
Mă gândesc că trupul meu
Este totuși prea greu
Pentru scara asta delicată.

– Suflete, ia-o tu înainte.
Pâș! Pâș!

Corabia

Корабът
(Матей Вишниек)

Корабът потъваше бавно а ние казвахме
и какво от това че корабът потъва и също
казвахме всеки кораб потъва
един ден и си стискахме ръцете
вземахме си довиждане

но корабът потъваше толкова бавно
че след десет дни ние които
бяхме си стиснали ръцете все още се гледахме
засрамени и си казвахме няма значение този е
кораб който потъва по-бавно
но въпреки това потъва ето го

но корабът потъваше толкова бавно
че след година все още се срамувахме
ние които бяхме си стиснали ръцете и
всяка сутрин излизахме един по един
измервахме водата хм няма да мине много време
потъва бавно но сигурно

но корабът потъваше толкова бавно
че след един човешки живот все още
излизахме един по един и гледахме
небето и измервахме водата и скърцахме със зъби
и казвахме това не е кораб

това е…
това е…

(trad.: M. Bătrânu)

Corabia
(Matei Vișniec)

Corabia se scufunda încet noi ziceam
şi ce dacă se scufundă corabia şi mai
ziceam orice corabie se scufundă
într-o zi şi ne strîngeam mîinile
ne luam rămas bun

dar corabia se scufunda atît de încet
încît după zece zile noi cei care
ne-am dat mîinile încă ne priveam
ruşinaţi şi ziceam nu-i nimic asta-i
o corabie care se scufundă mai încet
dar pînă la urmă se scufundă iat-o

dar corabia se scufunda atît de încet
încît după un an încă ne era ruşine
nouă celor care ne-am dat mîinile şi
în fiecare dimineaţă ieşeam unul cîte unul
măsuram apa hm nu mai e mult se
scufundă încet dar sigur

dar corabia se scufunda atît de încet
încît după o viaţă de om încă
mai ieşeam unul cîte unul şi priveam
cerul şi măsuram apa şi scrîşneam din dinţi
şi spuneam asta nu e o corabie

asta e o…
asta e o…