(Марин Сореску)
Зърнах светлина на земята
И се родих и аз
За да видя как сте.
Здрави ли сте? Силни ли сте?
Щастливи ли сте?
Благодаря, не ми отговаряйте.
Нямам време за отговори
Едва намирам време за въпроси.
Обаче ми харесва тук.
Топло и хубаво е
И има толкова много светлина, че
Тревата расте.
И ето онова момиче,
То ме гледа със душата си…
Не, скъпа моя, не си прави труда да ме обичаш.
Както и да е, ще пия едно кафе
От твоята ръка.
Харесва ми това, че знаеш да го приготвяш
Горчиво.
(trad.: M. Bătrânu)
(Marin Sorescu)
Am zărit lumină pe pământ,
Şi m-am născut şi eu
Să văd ce mai faceţi.
Sănătoşi? Voinici?
Cum o mai duceţi cu fericirea?
Mulţumesc, nu-mi răspundeţi.
Nu am timp de răspunsuri,
Abia dacă am timp să pun întrebări.
Dar îmi place aici.
E cald, e frumos,
Şi atâta lumină încât
Creşte iarba.
Iar fata aceea, iată,
Se uită la mine cu sufletul…
Nu, dragă, nu te deranja să mă iubeşti.
O cafea neagră voi servi, totuşi.
Din mâna ta.
Îmi place că tu ştii s-o faci
Amară.