(Матей Вишниек)
Корабът потъваше бавно а ние казвахме
и какво от това че корабът потъва и също
казвахме всеки кораб потъва
един ден и си стискахме ръцете
вземахме си довиждане
но корабът потъваше толкова бавно
че след десет дни ние които
бяхме си стиснали ръцете все още се гледахме
засрамени и си казвахме няма значение този е
кораб който потъва по-бавно
но въпреки това потъва ето го
но корабът потъваше толкова бавно
че след година все още се срамувахме
ние които бяхме си стиснали ръцете и
всяка сутрин излизахме един по един
измервахме водата хм няма да мине много време
потъва бавно но сигурно
но корабът потъваше толкова бавно
че след един човешки живот все още
излизахме един по един и гледахме
небето и измервахме водата и скърцахме със зъби
и казвахме това не е кораб
това е…
това е…
(trad.: M. Bătrânu)
(Matei Vișniec)
Corabia se scufunda încet noi ziceam
şi ce dacă se scufundă corabia şi mai
ziceam orice corabie se scufundă
într-o zi şi ne strîngeam mîinile
ne luam rămas bun
dar corabia se scufunda atît de încet
încît după zece zile noi cei care
ne-am dat mîinile încă ne priveam
ruşinaţi şi ziceam nu-i nimic asta-i
o corabie care se scufundă mai încet
dar pînă la urmă se scufundă iat-o
dar corabia se scufunda atît de încet
încît după un an încă ne era ruşine
nouă celor care ne-am dat mîinile şi
în fiecare dimineaţă ieşeam unul cîte unul
măsuram apa hm nu mai e mult se
scufundă încet dar sigur
dar corabia se scufunda atît de încet
încît după o viaţă de om încă
mai ieşeam unul cîte unul şi priveam
cerul şi măsuram apa şi scrîşneam din dinţi
şi spuneam asta nu e o corabie
asta e o…
asta e o…