Стълба към небето
(Марин Сореску)
(Марин Сореску)
Една паяжинна нишка
Виси от тавана
Точно над моето легло.
Всеки ден забелязвам
Как нишката слиза все по-надолу.
Мисля, че ми се изпраща
Стълба към небето.
Спуска ми се отгоре.
Дори отслабнах страшно много
И съм станал просто призрак на този, който бях,
Все пак мисля, че плътта ми
Е твърде тежка
За такава чуплива стълба.
– Душо, върви ти напред.
Яваш-яваш!
(trad.: M. Bătrânu)
Scară la cer
(Marin Sorescu)
(Marin Sorescu)
Un fir de păianjen
Atârnă de tavan.
Exact deasupra patului meu.
În fiecare zi observ
Cum se lasă tot mai jos.
Mi se trimite și
Scara la cer – zic,
Mi se aruncă de sus.
Deși am slăbit îngrozitor de mult
Sunt doar fantoma celui ce am fost
Mă gândesc că trupul meu
Este totuși prea greu
Pentru scara asta delicată.
– Suflete, ia-o tu înainte.
Pâș! Pâș!